В разговор с проф. д-р Румен Константинов, гл.ас. д-р Елиана Иванова и доц. д-р Анна Кирчева – преподаватели в Учебен сектор по епидемиология на Медицински университет – Варна.
За първи път за Ебола се заговаря през 1976г, когато в Заир, Конго и Судан избухва епидемия при която повече от 80% от болните загиват. Именно тогава ученият Байрън открива вируса и го нарича на името на една рекичка. Причинителят е родствен с вируса на хеморагичната треска Марбор, открита по-рано. Във връзка с тези изследвания, учените откриват няколко години по-късно и треската Ласса в Нигерия.
Еболата напомня периодично за себе си през няколко години. Обикновено заболяват до няколко стотин души, повече от половината от които умират. Но сега изпитанието е голямо – този път епидемията засегна 24 държави. Изследват се причинителите и географската им разпръснатост, обичайно тя се разпространява в екваториалните гори. При последната вълна на тази вирусна инфекция заболелите в Африка са близо 25 000, а около 10 000 умират. Според проучванията болестта тръгва от маймуни от различен вид, които боледуват смъртоносно. Причината поради която тези вируси попадат у хората е, че населението на тези територии се храни предимно с тези диви животни, които са заразени или са преносители. Всъщност заразяването в този случай може да се случи по два начина: чрез консумация на не-достатъчно добре обработено месо и чрез контакт при ухапване от диво животно.
Дали маймуните и прилепите са всъщност преносителите обаче, учените не са на единна позиция. Една част от изследователите застъпват теорията, че преносители са амеби, които живеят във водната среда на реките, покрай които е разпространено това заболяване.