За да гледате видеото трябва да имате регистрация!
Ако вече имате такава, влезте в своя профил.
Железарството е останало у нас, българите, като наследство, както от балканските първобългари, които са умеели да изковават сърпове, брадви, мотики, рала, груби ножове, гвоздеи и пр., така и от римляните и византийците от времето на тяхното владичество на полуострова. Дните 17 и 18 януари, българската фолклорна традиция е отредила на Антон и Атанас. В народните представи двамата братя близнаци са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антонов и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Всеки, който се запознае с нашия нов приятел Нарек и е чел „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков, със сигурност ще го оприличи на главния герой от разказа Сали Яшар. За него авторът пише: „Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек, но инак беше благ, тих, вдълбочен в себе си. Нарек Азарян – майстор на ковано желязо. Преди повече от 20 години Нарек избягва от войната в Армения. На 17 години той се установява във Варна със своите родители.