Сънят е жизненоважен за човека, както и за всички живи организми. Въпросите, свързани с него мъчат учените от векове. А някои въпроси сякаш все още нямат отговори. Защо спим? Колко часа трябва да спим? Какво се случва с нас докато спим? Винаги ли сънуваме? Защо не сънуваме? Кой е добрият сън? Според учените има много методи за постигане на добър сън. Но от всеки от нас зависи да избере най-добрият начин за него. Проф. Левент Йозтюрк е посветил работата си на физиологията на съня и неговите нарушения. Той изследва ефектите от безсънието върху човешкото тяло в Катедрата по физиология в Тракийския университет в Одрин. Неговата кариера се основава на въпроса „Защо спим?“ и като много други учени още преди хиляди години все още не е намерил отговор. През последните години проф. Йозтюрк се занимава с изследване на хора, на които им е отнет съня. Изследователят разказва за опитите, при които хора се лишават от сън, за да се изследват последствията върху психиката и реакцията на имунната система. Тези и други изследвания показват, че сънят през деня и сънят през нощта се различават. Човекът е предимно активен в светлата част на денонощието, затова дневният сън е в разрез с неговата природа. Продължителното лишаване от сън може да доведе до тежки хормонални промени. Доказана е връзката между безсънието и наднорменото тегло. Това е вследствие на въздействието на безсънието върху хормоните на глада. Така човекът, който страда от безсъние приема все повече храна без да има чувството за засищане. Според психиатрите безсънието е в основата на много от психичните разстройства. Представя ме ви гледната точка на проф. д-р Христо Кожухаров - ръководител на катедра по Психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Варна.Тези и други изследвания показват, че сънят през деня и сънят през нощта се различават. Човекът е предимно активен в светлата част на денонощието, затова дневният сън е в разрез с неговата природа.