Лясковският манастир или известен още като Петропавловският е разположен на Арбанашкото плато на шест километра североизточно от Велико Търново и на три километра от Лясковец. Манастирските порти крият истории за царе, битки, победи, отстояване на българската православна вяра и отпор срещу гърчеенето. Манастирът е бил разрушаван многократно от турския поробител и съграждан отново от българите. Зад зидовете си е приютявал въстанници и борци за национално освобождение. Стените му още пазят думите и плановете за отхвърляне на тежкото иго. Давал е подслон на Апостола на българската свобода Васил Левски. Под покрива му е създадена първата българска семинария. Лясковският манастир е бил затвор, лудница, приют за душевно болни, църковно-певческо училище, дом-работилница за глухонеми момчета... Дори природните сили не го пощадяват и през 1913 година той е напълно разрушен от опустошително земетресение. През последните години за Лясковския манастир се грижи сестра Елисавета. Педагог по професия, човеколюбец по душа и ревностен християнин. Тя не пести сили за съхраняването на достойнствата и историята на Божия дом и духовното възпитание и извисяване на миряните в околността.